Пет сценария за войната в Украйна
Историята с Мюнхенската конференция се повтаря след 84 години
„ Хора, бдете! “ – безсмъртните думи на чешкия публицист Юлиус Фучик, написани в пражкия затвор Панкрац преди 80 години, са все по този начин настоящи. Но, за жал родените генерации след края на
Втората международна война се оказаха с къса памет, растейки нехайно в другите страни на Стария континент, заобиколени от благоденствие и благоденствие. За огромната част от тях събитията, случили се в първата половина на ХХ век, са единствено част от образователната стратегия в часовете по история и ми се коства че тази част от материала не е научена и осмислена, тъй че да не се повтарят грешките от предишното.
В сянката на събитията от последните дни все по-актуални са и думите на немския типичен мъдрец Георг Хегел: В историята към този момент всичко се е случвало, само че народите и държавните управления в никакъв случай не са си правили заключения и не са извлекли за себе си уроците от историята.
всичко още веднъж стартира с конференция в Мюнхен
Преди 84 години на извършената в този град конференция през 1938 година с присъединяване на райхсканцлера Адолф Хитлер, френския министър-председател Даладие, италианския министър председател Мусолини и английския – Невил Чембърлейн се слага началото на безнаказания боен марш на Хитлер из Европа. На въпросната намира се подписва съглашение, което позволява на Германия да анексира обитаемата с етнически немци Судетска област в състава на Чехословакия.
Месеци по-късно централноевропейската страна е разпокъсана от съседите си Германия, Полша и Унгария и престава да съществува.
Мюнхенското съглашение развързва ръцете на Хитлер да прекроява политическата карта на Европа, показвайки безсилието на западните страни да спрат немските милитаристични упоритости. Знаменателен факт след сключване на така наречен „ Мюнхенски сговор ” са фрагментите, запечатали връщането на английския министър председател Чембърлейн в Лондон, на които слизайки по стълбичката на самолета развява подписания контракт в ръка с думите „ Нося ви мир! ”. След година следващата жертва на Хитлер става Полша, а след още една - Белгия, Нидерландия и Франция са брутално премазани от немската военна машина.
Днес, на зъвършилата дни преди началото на войната в Украйна още веднъж в Мюнхен конференция, отдадена на сигурността, европейските страни отново реагираха единствено с празни думи и слова, изпълнени с пожелателни планове, само че лишени от следващи съответни дейности на фона на надвисналата заплаха освен над Украйна, само че и над Стария континент.
Руският отговор на уклончивите решения и миролюбива реторика не закъсня:
пълномащабно навлизане в самостоятелна Украйна
Нападението беше мълниеносно и непровокирано. Както означи един британски политолог: „ Да бяха измислили от кумова срама най-малко някакъв пограничен случай “. Но, възприятието за безотговорност и самонадеяност на кремълския собственик единствено се ускори след полвинчатите мюнхенски заявления. Взетите стопански ограничения от страна на Съединени американски щати и Европа на идващия ден още веднъж се сториха като „ майчинско пошляпване “ за съветския военно-политически хайлайф.
Неадекватността на глобите може да предположат две неща. Едното е, че ограниченията не са така строги тъй като Европа и Щатите са се надявали да оставят допустима малка врата за договаряния с Русия. Другата опция обаче напълно не е оптимистична – ограниченията са меки тъй като нито Европейски Съюз, нито Съединени американски щати са подготвени за спор с Русия. А, това би означавало че Путин към този момент е спечелил и всичко е въпрос на следвоенни пазарлъци. А, както знаем от историята, в тази област европейците са слаби – последствията от решенията взети на Ялтенската конференция през 1945 година към момента взимат жертви.
Трябваше Путин да разгласи на целия свят, че слага нуклеарните си ракети в бойна подготвеност, с цел да светнат сигналните лампи и да прозвучи воят на сирените в политическите кабинети на Стария континент и оттатък океана, та чак тогава да се забрани достъпът на съветските финансови институции до интернационалните пазари.
Добра мярка, само че сподели че
международните водачи още веднъж тичат след събитията, вместо да ги изпреварват
и предотвратяват.5 сюжета за развиване на рецесията са вероятни
1. Пълномащабно съветско навлизане в Украйна с два подварианта
- Анексиране на територията и вкарването й в състава на Русия – малко евентуално
- Взимане под съветски надзор на инфраструктурата, слагане на марионетно държавно управление, като всички стопански, военни лостове са в съветски ръце
2. Навлизане и окупация на южните и североизточни региони на Украйна за по-нататъшно разединение по модела на Донецката и Луганска републики. Обявяване на „ самостоятелност “ на новозавладените територии и слагане на послушни държавни управления. Като подвариант съществува опцията за обединяване на тези територии в едно общо цяло като да вземем за пример „ Независима Украинска република “.Към сегашния миг анексирания полуостров
Крим е „ черна дупка “ за съветския бюджет
и доставяне. Ако Путин овладее южна Украйна, той би могъл да доставя гладко прясна вода и електричество на полуострова, което сега е мощно затруднено. От друга страна в случай че овладее течението на река Днепър, то по този начин би могъл да свърже снабдителните си линии чак до послушния Беларус, без да се постанова да заобикаля непознати територии.
3. Оттегляне на съветските войски до границите на Донецка и Лугански области с Украйна. Постепенно приобщаване и консолидиране на новите територии в състава на Руската федерация - най-вероятен вид.
4. Военен отговор от страна на НАТО и интернационалната общественост на съветската инвазия – едва вероятен.
5. Имитация на договаряния за печелене на време, до момента в който съветските войски навлезнат още по-дълбоко в Украйна и провокиране на боен прелом осъществен от украинските военни за събаряне на законното държавно управление. В изискванията на краткотраен вакуум във властта проруските функционери елементарно могат да овладеят основни властови постове.
Възможностите за реакция на Европа и Съединени американски щати са лимитирани, само че не невъзможни. Единият път е в търсене на контакти и опция за договаряния, въпреки и с доста отстъпки за реализиране на мир. Но, това било довело до ескалиращи претенции от съветска страна в бъдеще, което в последна сметка няма да докара до трайно споразумяване на спора. Другият път е демонстрацията на обща и мощна воля, с цената на увеличаващ се риск от нуклеарен конфликт, само че показвайки на агресора, че разпоредбите в света към този момент са други и всеки отклонил се от тях би понесъл жестоки последици.
„ Хора, бдете! “ – безсмъртните думи на чешкия публицист Юлиус Фучик, написани в пражкия затвор Панкрац преди 80 години, са все по този начин настоящи. Но, за жал родените генерации след края на
Втората международна война се оказаха с къса памет, растейки нехайно в другите страни на Стария континент, заобиколени от благоденствие и благоденствие. За огромната част от тях събитията, случили се в първата половина на ХХ век, са единствено част от образователната стратегия в часовете по история и ми се коства че тази част от материала не е научена и осмислена, тъй че да не се повтарят грешките от предишното.
В сянката на събитията от последните дни все по-актуални са и думите на немския типичен мъдрец Георг Хегел: В историята към този момент всичко се е случвало, само че народите и държавните управления в никакъв случай не са си правили заключения и не са извлекли за себе си уроците от историята.
всичко още веднъж стартира с конференция в Мюнхен
Преди 84 години на извършената в този град конференция през 1938 година с присъединяване на райхсканцлера Адолф Хитлер, френския министър-председател Даладие, италианския министър председател Мусолини и английския – Невил Чембърлейн се слага началото на безнаказания боен марш на Хитлер из Европа. На въпросната намира се подписва съглашение, което позволява на Германия да анексира обитаемата с етнически немци Судетска област в състава на Чехословакия.
Месеци по-късно централноевропейската страна е разпокъсана от съседите си Германия, Полша и Унгария и престава да съществува.
Мюнхенското съглашение развързва ръцете на Хитлер да прекроява политическата карта на Европа, показвайки безсилието на западните страни да спрат немските милитаристични упоритости. Знаменателен факт след сключване на така наречен „ Мюнхенски сговор ” са фрагментите, запечатали връщането на английския министър председател Чембърлейн в Лондон, на които слизайки по стълбичката на самолета развява подписания контракт в ръка с думите „ Нося ви мир! ”. След година следващата жертва на Хитлер става Полша, а след още една - Белгия, Нидерландия и Франция са брутално премазани от немската военна машина.
Днес, на зъвършилата дни преди началото на войната в Украйна още веднъж в Мюнхен конференция, отдадена на сигурността, европейските страни отново реагираха единствено с празни думи и слова, изпълнени с пожелателни планове, само че лишени от следващи съответни дейности на фона на надвисналата заплаха освен над Украйна, само че и над Стария континент.
Руският отговор на уклончивите решения и миролюбива реторика не закъсня:
пълномащабно навлизане в самостоятелна Украйна
Нападението беше мълниеносно и непровокирано. Както означи един британски политолог: „ Да бяха измислили от кумова срама най-малко някакъв пограничен случай “. Но, възприятието за безотговорност и самонадеяност на кремълския собственик единствено се ускори след полвинчатите мюнхенски заявления. Взетите стопански ограничения от страна на Съединени американски щати и Европа на идващия ден още веднъж се сториха като „ майчинско пошляпване “ за съветския военно-политически хайлайф.
Неадекватността на глобите може да предположат две неща. Едното е, че ограниченията не са така строги тъй като Европа и Щатите са се надявали да оставят допустима малка врата за договаряния с Русия. Другата опция обаче напълно не е оптимистична – ограниченията са меки тъй като нито Европейски Съюз, нито Съединени американски щати са подготвени за спор с Русия. А, това би означавало че Путин към този момент е спечелил и всичко е въпрос на следвоенни пазарлъци. А, както знаем от историята, в тази област европейците са слаби – последствията от решенията взети на Ялтенската конференция през 1945 година към момента взимат жертви.
Трябваше Путин да разгласи на целия свят, че слага нуклеарните си ракети в бойна подготвеност, с цел да светнат сигналните лампи и да прозвучи воят на сирените в политическите кабинети на Стария континент и оттатък океана, та чак тогава да се забрани достъпът на съветските финансови институции до интернационалните пазари.
Добра мярка, само че сподели че
международните водачи още веднъж тичат след събитията, вместо да ги изпреварват
и предотвратяват.5 сюжета за развиване на рецесията са вероятни
1. Пълномащабно съветско навлизане в Украйна с два подварианта
- Анексиране на територията и вкарването й в състава на Русия – малко евентуално
- Взимане под съветски надзор на инфраструктурата, слагане на марионетно държавно управление, като всички стопански, военни лостове са в съветски ръце
2. Навлизане и окупация на южните и североизточни региони на Украйна за по-нататъшно разединение по модела на Донецката и Луганска републики. Обявяване на „ самостоятелност “ на новозавладените територии и слагане на послушни държавни управления. Като подвариант съществува опцията за обединяване на тези територии в едно общо цяло като да вземем за пример „ Независима Украинска република “.Към сегашния миг анексирания полуостров
Крим е „ черна дупка “ за съветския бюджет
и доставяне. Ако Путин овладее южна Украйна, той би могъл да доставя гладко прясна вода и електричество на полуострова, което сега е мощно затруднено. От друга страна в случай че овладее течението на река Днепър, то по този начин би могъл да свърже снабдителните си линии чак до послушния Беларус, без да се постанова да заобикаля непознати територии.
3. Оттегляне на съветските войски до границите на Донецка и Лугански области с Украйна. Постепенно приобщаване и консолидиране на новите територии в състава на Руската федерация - най-вероятен вид.
4. Военен отговор от страна на НАТО и интернационалната общественост на съветската инвазия – едва вероятен.
5. Имитация на договаряния за печелене на време, до момента в който съветските войски навлезнат още по-дълбоко в Украйна и провокиране на боен прелом осъществен от украинските военни за събаряне на законното държавно управление. В изискванията на краткотраен вакуум във властта проруските функционери елементарно могат да овладеят основни властови постове.
Възможностите за реакция на Европа и Съединени американски щати са лимитирани, само че не невъзможни. Единият път е в търсене на контакти и опция за договаряния, въпреки и с доста отстъпки за реализиране на мир. Но, това било довело до ескалиращи претенции от съветска страна в бъдеще, което в последна сметка няма да докара до трайно споразумяване на спора. Другият път е демонстрацията на обща и мощна воля, с цената на увеличаващ се риск от нуклеарен конфликт, само че показвайки на агресора, че разпоредбите в света към този момент са други и всеки отклонил се от тях би понесъл жестоки последици.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ